Лунен Танц - Amy Blankenship страница 4.

Пристъпвайки внимателно напред, втренчена в мрака, опита да се ориентира. Напразно. Видя единствено бледи очертания на клони и непрогледни сенки. Изсумтя от страх, когато чу ръмжане някъде напред.

След миг, който ú се стори вечен, лаят на Скрапи отново достигна до нея. Втурна се към звука с гореща надежда да не я преследват. Ръмжането се повтори, още по-отблизо.

Забила пети в почвата, опита да се плъзне по склона. Но по земята се стелеше хлъзгав килим от мокри листа и кал. Вместо да спре, тя се засили още повече и се изпързаля надолу по склона.

Едно паднало дърво я сепна и ú изкара въздуха. Щом дойде на себе си, осъзна, че Скрапи вече не лае. Нещо отново изръмжа и тя се втурна да катери хълма. Но тогава чу скимтене. Коленичила, надникна през клоните и видя малко сечище, огрято от лунна светлина.

Тъкмо по средата съзря Скрапи. Хленчеше като след бой със съседския доберман. Пълзеше заднешком, залепил корем до земята. Сините очи на Таби станаха двойни щом видя причината за ужаса на Скрапи. Два звяра бавно пристъпваха един към друг, а Скрапи се намираше точно по средата на пътя им.

– Глупаче! – изсъска под носа си Таби.

Тя разпозна животните от снимки, които баща ú ú беше показвал преди пътешествието. Едното беше пума, а другото – досущ като от телевизията – ягуар. Обичаше да гледа предавания за диви животни и, за разлика от майка си, не се стряскаше при сцени на разгорещени битки. Но този път беше различно… на живо и страшно.

Котките бяха големи и диви, способни да изядат човек. Грациозно описваха кръгове с телата си. От гръдите им се носеше заплашително ръмжане, а очите им святкаха като златни медальони. Лек полъх донасяше зловещия тътен до настръхналата Табата.

– Хайде, Скрапи! – прошепна тя, с надеждата, че зовът ú не достига до големите котки. – Ела тук преди да са те стъпкали. – Щеше да каже “преди да са те изяли”, но не искаше да плаши още повече горкото животинче.

Изведнъж, котките креснаха толкова мощно, че Табата запуши уши. Втурнаха се с все сила през сечището, а Скрапи подви опашка и изсумтя от страх.

При вида на изтормозеното кученце, Табата изкочи от скривалището си и се устреми към Скрапи. Бе по-близо до него от зверовете. С едно движение, захлупи телцето му тъкмо в момента, в който двете котки впиваха нокти във въздуха над нея.

– Моля ви, не наранявайте кутрето ми! – кресна тя.