След като Кейн изчезна, Майкъл погледна драматичното изчезване на своя приятел и отиде да затвори прозореца. Всички мислеха, че Кейн е слязъл долу, но той усещаше присъствието му горе - на покрива. Срещата всъщност премина по-добре от очакванията на Майкъл.
Майкъл се чудеше дали Кейн осъзнава какво е направил, когато заби този кръвен камък дълбоко в плътта на Кейн. Когато захапа китката си и остави кръвта да тече в раната на Кейн, той го стори поради две причини. Едната беше да помогне на раната да заздравее по-бързо, но втората причина бе с егоистичен мотив. Тъй като кръвта му сега течеше във вените на Кейн, той можеше да проследи всяко движение на приятеля си.
Все още го тревожеше мисълта, че Кейн бе прекарал известно време в града, а той не знаеше. Дори не го потърси, защото смяташе, че Кейн е мъртъв. Ако беше открил Кейн по-скоро... Може би можеше да предотврати всичко това, преди то да излезе извън контрола на Кейн. Но сега, когато кръвта му течеше във вените на Кейн, можеше да използва това като проследяващо устройство. Ако Кейн реши да побегне... Няма да стигне далеч.
- Не знам защо Кейн се държи така, след като той е причината за това нашествие от вампири - каза Ник, докато се подпираше на вратата. Не му пречеше Майкъл да се намеси, но не беше добра идея да разчита на Кейн. Този човек не изглеждаше стабилен.
- Ядосан си, защото Кейн реши да не заема страната на врага - каза Уорън, макар че самият той не се доверяваше много на Кейн. Но нямаше да споменава факта, че Кейн постави капан на сестра му, за да може Куин да я отвлече... Поне не и докато не разбереше доколко възкръсналият вампир е с акъла си.
Майкъл започна да разбира Кейн, но все още му трябваше време. Знаеше, че Кейн крие нещо от него и си умираше да разбере какво е то, преди това да разяде приятеля му отвътре. Искаше му се Кейн да побърза и да осъзнае, че вече не е сам.
От друга страна Майкъл осъзнаваше, че Кейн е преживял нещо, чийто ужас той никога не би разбрал. Ако бе изправен пред същата ситуация, Майкъл не беше сигурен, че щеше да запази здравия си разум. Кейн беше предаден от един от най-добрите си приятели и осъден на вечно изгнание без почти никаква надежда да избяга.
Той присви очи, гледайки към прозореца и осъзна, че това е въпрос, който напълно забрави да зададе. Как Кейн е излязъл от гроба?
*****
Кейн обикаляше напред-назад на покрива на Лунен танц, като свиваше и отпускаше юмрук. Пред очите му все още беше изражението на Крис, когато го захвърли през склада като боклук. Той не можеше да се пребори с падналия... Никой не бе в състояние да се справи със силата, която притежаваше всеки един от тях.
Дори да извикат Крис за подкрепление и Табата да се върне с него, Кейн знаеше, че Крис няма намерение да я споделя. Това не се случваше често, но Кейн можеше да се обзаложи на кръвния камък в тялото си, че падналият бе влюбен в Табата. Ако това бе вярно, Кейн нямаше никакъв шанс да се доближи до любимата си.
Той пропиля шанса си и адски го болеше от това. Дори да нямаше паднал ангел до себе си, Табата вече не би имала нищо общо с него. Що се отнася до останалите, не го интересуваше дали шифтърите го харесват или не. Това в никакъв случай не бе състезание за популярност.
- Може би е по-добре, че не ме харесват. - прошепна той, докато гледаше града.
Кейн поклати глава решително и бръкна в джобовете си. Щеше да остане колкото е необходимо, за да отърве града от вампирската паплач, която без да иска доведе. Но след като го направи, щеше да си тръгне сам. В онзи ден, когато реши да тръгне, на никой няма да му пука, за да го последва.
Мисълта го изнерви.
*****
Тревър спря пред дома на Енви и изключи колата. Наистина искаше да говори с нея и да види как е. Може би е имала време да помисли за това, което й каза... В края на краищата това беше самата истина.
Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който взе назаем по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.
Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.
Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях. Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.