Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.
- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.
Изражението на Кат се помрачи и тя изглеждаше готова да откъсне главата на семейството на пумите.
- А Мика? - попита Уорън, преди Кат да обяви война заради последната забележка.
- Не можем да се свържем с него. - гневът в гласа на Куин накара всички да го погледнат с любопитство. - Непрекъснато се опитваме, но той не отговаря на мобилния си.
Стивън въздъхна при упорството на Куин и го прекъсна.
- Мика го няма от две седмици.
- Какво? - попита Уорън, като изведнъж се ядоса. - Защо не поиска помощ от нас?
- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.
Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.
- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.
- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.
Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.
Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.
Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.
Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.
- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.
Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.
- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.
- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.
Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.
- Ще отида с Уорън. - каза Кат.
- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.
- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.
Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.
- По дяволите. - прошепна Ник. - Искаше ми се да беше затръшнала вратата.
Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.
- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.
Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.
- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.
Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.
Девон въздъхна.
- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.
- Давам ти няколко дни, след което трябва да се прибереш. - каза Уорън. - Искам да направиш нещо за мен през тези няколко дни.
К сожалению!!! По просьбе правообладателя доступна только ознакомительная версия...