А други… съвсем малко на брой… съдържали онази ценна особеност, търсена от хичиянците, наречена живот.
Животът бил рядкост в Галактиката. Интелигентният живот обаче, включително и според дефиницията на хичиянците, бил още по-голяма рядкост… но все пак съществувал. Съществували земните австралопитеки, които вече били научени да използват оръдия на труда и започнали да развиват обществени институции. Съществувала обещаваща крилата раса в съзвездието, наричано от хората Змиеносец; на една плътна, огромна планета, която се въртяла около звезда от девета величина в съзвездието Еридан2, съществувала раса мекотели. Имало и други четири или пет вида различни същества, намиращи се на звезди в далечната част на ядрото на Галактиката, скрити от погледа на хората зад облаци от газ, прах и плътни звездни образувания. Общо петнадесет вида от петнадесет различни планети на хиляди светлинни години една от друга можело да се очаква съвсем скоро да станат достатъчно интелигентни, за да пишат книги и да строят машини. (Хичиянците дефинирали „съвсем скоро“ като интервал от време от няколко до около един милион години.)
Така че австралопитеките не били уникални. Въпреки това те били много ценни. Ето защо хичиянецът, който пренесъл колония от тях от равнините с белеещи се кости до новата им жизнена среда в Космоса, получил голямо признание.
Работата била трудна и продължителна. Този хичиянец бил потомък на три поколения, организирали проекта за изследване и картографиране на слънчевата система. Той очаквал, че неговото потомство ще продължи работата. Но в това сбъркал.
Хичиянците останали в слънчевата система на Земята общо малко повече от сто години. А после за по-малко от един месец я напуснали.
Решението за изтегляне било взето… набързо.
Започнали да опаковат всичко — от приличните на мравуняци лабиринти на Венера, малките предни станции на Диона3 и южната полярна шапка на Марс, чак до последния, намиращ се в орбита артефакт. Хичиянците били най-прибраните „наематели“. Те изнесли над деветдесет и девет процента от инструментите, машините, дреболийките и дрънкулките, използвани от тях по време на престоя си в земната слънчева система. Прибрали дори направения боклук. Особено боклука. Нищо не забравили. Изобщо нищо не оставили върху повърхността на Земята, дори такива ненужни неща като хичиянски еквивалент на бутилка от кола или използвана салфетка. Хичиянците не направили невъзможно за наследниците по съребрена линия на австралопитеките да научат, че са посетили техния район. Само се погрижили най-напред да усвоят междузвездните полети и чак тогава да разберат за тях. Много от онова, което хичиянците отнесли, било безполезно и те го изхвърлили в междузвездното пространство или върху Слънцето. Немалка част била откарана на много далечни места за специални цели, И това те извършили не само в земната слънчева система, а навсякъде. Хичиянците почистили като с прахосмукачка почти всички следи. Никоя съкрушена холандска вдовица от Пенсилвания, която се готви след смъртта на съпруга си да прехвърли къщата в стопанството на семейството на най-големия син, не е оставяла помещенията по-чисти.
Те не оставили почти нищо и във всеки случай, нищо без определена цел. На Венера запазили само главните тунели, основите на постройките и грижливо подбрани голи артефакти. На крайните постове — само минимален брой пътепоказатели. И още едно нещо.
Във всяка слънчева система, където предполагали, че живеят разумни същества, хичиянците оставили по един голям загадъчен подарък. В слънчевата система на Земята това бил правоъгълен астероид, използван като спирка за техните междузвездни полети. На едно или друго грижливо подбрани далечни места в други звездни системи оставили по някое важно съоръжение. Всяко съдържало работеща, функционално почти неразрушима част от хичиянски звездолет за полети със свръхсветлинна скорост.
Тези богатства стояли много дълго там, повече от четиристотин хиляди години, докато хичиянците се прибрали в тяхната база. Австралопитеките на Земята претърпели неуспех в своята еволюция, макар хичиянците да не го разбрали. Но братовчедите на австралопитеките станали неандерталци или кроманьонци, а после, по последен каприз на еволюцията, съвременният човек. А междувременно се развили и крилатите същества, много неща научили, открили предизвикателството на Прометей и загинали. Други две от съществуващите технологически общества се срещнали и взаимно се унищожили. А шест от останалите обещаващи вида изостанали в своята еволюция. В това време хичиянците се криели и през няколко седмици, според тяхното време… всеки няколко хилядолетия, според бързия ход на времето навън от тяхното скривалище — страхливо надничали през шварцшилдовата си повърхнина.
А подаръците чакали и накрая човешките същества ги намерили.
И така, хората открили хичиянските звездолети и с тях започнали да кръстосват Галактиката. Първите изследователи били изплашени, отчаяни хора. Техният единствен шанс да се измъкнат от мизерията на Земята бил да рискуват живота си в едно безразсъдно пътуване до обект, който можел или да ги направи богати, или, което било много по-вероятно, да загинат.
Такава е частта от историята на хичиянците, свързана с човешката раса, до времето, откъдето разказът ще продължи Робин. Имаш ли някакви въпроси, подпрограмо?
Въпрос: Х-р-р-р-р-р.
Отговор: Подпрограмо, не се прави на интересна. Зная, че не спиш.
Въпрос: Не, разбира се, че не спя, само искам да те накарам да разбереш, че говориш адски дълго, за да опишеш такава елементарна мизансцена, умнико, който умее да представя сцени от минали събития. И разказа само за миналото на хичиянците. Не каза нищо за тяхното настояще.
Отговор: Тъкмо щях да започна. Ще ти разкажа за един конкретен хичиянец на име Капитана (всъщност той не се казва така, защото именната система на хичиянците се различава от човешката, но за разказа ще свърши работа), който точно от мястото, откъдето Робин ще започне да ти разказва своята история…
Въпрос: Ако въобще го оставиш да започне разказа си.
Отговор: Подпрограмо! Млъкни! Този Капитан е доста важен в историята, която ще разкаже Робин, защото от даден момент двамата енергично предприемат общи действия, но дотук Капитана няма ни най-малка представа за съществуването на Робин. Той, заедно с членовете на неговия екипаж, се готви да се измъкне от скривалището на хичиянците и да отиде в по-голямата Галактика, която е дом на всички останали.
Видя ли как ти изиграх един малък номер? Ти вече… Млъкни, подпрограмо! Ти вече си се срещала с Капитана, тъй като той е бил в хичиянския екипаж, отвлякъл малкото тигърче и построил тунелите на Венера. Сега само е малко по-стар.
Капитана обаче не е по-стар с половин милион години, защото хичиянците се били скрили в една черна дупка в центъра на нашата Галактика.
А сега, подпрограмо, много те моля да не ме прекъсваш. Искам да разкажа за нещо необичайно. Тази черна дупка, в която живеели хичиянците, колкото и странно да изглежда е била известна на човечеството много преди то да било чувало за тях. Още през 1932 година бил открит първия междузвезден източник на радиоизлъчване. Към края на двадесетото столетие той бил картографиран интерферометрично като много голяма черна дупка, с маса хиляди пъти по-голяма от тази на слънцето и диаметър около тридесет светлинни години. По онова време хората знаели, че тази черна дупка е на около тридесет хиляди светлинни години от Земята, по посока на съзвездието Стрелец, че е обвита в мъгла от силикатна прах и че е силен източник на гама фотони4 с енергия 511 килоелектронволта5. По времето, когато открили астероида Гейтуей, хората вече знаели много повече. Но те нямали ни най-малка представа, че тази черна дупка е пълна с хичиянци. Това открили чак… фактически, без да смяташ това за самоизтъкване, мога определено да кажа, че аз пръв… започнах да дешифрирам старите хичиянски звездни карти.