Родис отмести едно незабележимо лостче и апаратчето се превърна в прозорче към необятни простори, към живите и силни цветове на природата. Над снишаващата се към неизвестността синкава равнина летеше крехък безмоторник във вид на неугледна платформа, с грубо стърчащи ъгли, криви подпори и напрашен покрив. Вкопчани в някакъв лост, на него стояха двама млади хора. Младеж, с резки черти на лицето, здраво държеше за талията момиче от монголски тип. Нейните черни плитки се развяваха от вятъра, а едната и́ ръка беше вдигната нагоре — не можеше да се разбере сигнал ли е това, или прощален жест. Навъсената прашна равнина с келява растителност слизаше към притаената отпред пропаст, покрита от вълна гъсти жълти облаци. Този чудноват предмет беше подарен на Родис от учителя и́ Кин Рух, който виждаше в него отговаряща на мечтите му символика. За Кин Рух, който беше разкрил окончателно инферналността на отминалите времена, тази диорама бе символ на връзката му с онези отдавна изчезнали хора, наследник на чиито мисли и чувства беше той, помагаше му да оцени и разбере неизмеримата сила на техните подвизи. На онези, които не бяха се примирили с безизходния кръг на страданията, страха, болестите и мъките, оковали Земята от древните геологически епохи чак до времето, когато в ЕСО най-сетне могло да бъде построено истинското висше общество — комунистическото.
Много трудна стана работата на историка, особено откакто учените започнаха да се занимават с най-важното — с историята на духовните ценности, с процеса на преустройване на съзнанието и със структурата на ноосферата — сбора от създадените от човека знания, изкуство и мечти.
Истинските носители на културата по-рано представлявали нищожно малцинство. С изключение на дворцовите предмети на изкуството изчезването на духовните ценности от археологическата документация било съвсем естествено. Често пъти изчезвали в развалините и под праха на хилядолетията цели островчета на висока култура, прекъсвайки нишката на историческото развитие. С увеличаването на земното население и с развитието на монокултурата от европейски тип историците можали да преминат от субективни догадки към истински анализ на историческите процеси. От друга страна, станало по-трудно да се изяснява реалното значение на документацията. Дезинформацията и чудовищната лъжа се превърнали в оръдия на политическата борба за власт. Целият пети период от ЕРС, на чието изучаване беше се посветила Фай Родис, е характерен с колосални купища псевдоисторически произведения от този именно род. В тези камари се губят отделните документи и книги, отразяващи истинското съчетание на причините и следствията.
Фай Родис си спомняше странното чувство на ужас и отвращение, което започна да я спохожда, когато се задълбочи в избраната от нея епоха. В съсредоточените си размисли тя един вид се превъплъщаваше в някакъв среден човек от онези времена, едностранно образован, мизерно информиран, обременен с предразсъдъци и с наивна, идваща от незнанието вяра в чудесата.
Учените от онова време и́ се струваха емоционално глухи; обогатените с емоции художници — невежи до слепота. И между тези крайности обикновеният човек от ЕРС, предоставен на самия себе си, лишен от дисциплината на възпитанието, болезнен, губещ вяра в себе си и в хората, застанал на границата на нервното прекършване, се мятал от една безсмислица към друга през краткия си, зависещ от безброй случайности живот.
Най-ужасна и́ се струваше липсата на ясна цел и жажда за опознаване на света у извънредно много хора, които гледали без интерес към тъмното, необещаващо никакви съществени промени бъдеще, с неговия неизбежен край — смъртта.
Начинаещата двайсет и пет годишна изследователка се яви при учителя си с наведена глава.