— Искаш да се Обвържеш с Афродита?
Да. Знам, че е необичайно вампир воин да положи клетва за вярност към човек, но Афродита не е обикновен човек.
— И още как — измърморих аз, но той продължи, сякаш не бях казала нищо.
— Всъщност тя е пророчица и това я нарежда в същата категория като Висша жрица на Никс.
— Фактът, че Афродита е обвързана със Стиви Рей, няма ли да попречи на връзката ти на воин?
Дарий повдигна рамене.
— Ще видим. Готов съм да рискувам.
— Обичаш я, нали?
Той ме погледна в очите, без да трепне, и се усмихна сърдечно.
— Да.
— Тя умее да създава големи неприятности.
— Афродита е неповторима — възрази Дарий. — И се нуждае от закрилата ми, особено в предстоящите дни.
— Да, тук си прав. Е, добре, имаш разрешението ми, но не казвай, че не съм те предупредила.
— Не бих си го и помислил. Благодаря, Жрице. Моля те, не й казвай. Искам да й направя предложението насаме.
Устните ми са запечатани. — Изпълних малка пантомима, като заключих устата си и после хвърлих ключа.
— Тогава ти пожелавам лека нощ. — Дарий допря юмрук до сърцето си, поклони се и тръгна.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Зоуи
Останах сама в коридора и се опитах да подредя обърканите си мисли.
Брей! Дарий щеше да помоли Афродита да приеме клетвата му на воин. Господи. Вампир воин и човешка пророчица на богинята. Страхотна комбинация. Кой знае?
Също така странно беше, че Старк може да усеща чувствата ми, ако са достатъчно силни. Да, имах едно силно чувство, което щеше да бъде неудобно. И после осъзнах, че всичките ми чувства са силни, и се опитах да потисна емоциите, които ме стресираха и които той вероятно долавяше. Несъмнено щях да се побъркам. Сподавих въздишката си и тихо отворих вратата. Стаята беше осветена само от една голяма молитвена свещ със странни религиозни изображения, каквито продават в бакалиите. Тази не беше толкова странна. Беше розова, имаше хубава картинка на Дева Мария и миришеше на рози.
Приближих се на пръсти до леглото на Старк.
Той не изглеждаше добре, но и не беше толкова блед и ужасяващ като преди малко. Вероятно спеше… или поне очите му бяха затворени и дишането му беше равномерно. Изглеждаше отпуснат. Нямаше риза и чаршафът беше пъхнат под мишниците му, затова видях края на огромната бяла превръзка на гърдите му. Спомних си колко страшна е раната му от изгаряне и се запитах дали въпреки възможните последици, да не срежа ръката си, както Хийт бе направил за мен, и да я допра до устата му. Старк сигурно щеше да всмукне кръвта ми машинално и без да разсъждава, да погълне онова, което му беше необходимо, за да оздравее. Но нямаше ли да се ядоса, когато разбереше какво съм направила? Може би. Знаех, че Хийт и Ерик биха се ядосали.
По дяволите. Ерик. Още не бях започнала да се занимавам с този проблем.
— Престани да се тревожиш.
Подскочих и погледнах лицето на Старк. Очите му вече не бяха затворени. Наблюдаваше ме с весело и същевременно иронично изражение.
— А ти престани да подслушваш психически.
— Не съм правил такова нещо. Ти хапеше устни и разбрах, че си напрегната. Е, предполагам, че си разговаряла с Дарий.
— Да. Знаеше ли всичко това, преди да ми дадеш клетвата си на воин?
— Разбира се. Чел съм тези неща в училище и сме ги обсъждали в часовете по социология на вампирите миналата година, но е съвсем различно да ги преживееш.
— Наистина ли усещаш чувствата ми? — колебливо попитах аз. Исках да знам истината, но се страхувах.
Започвам да ги долавям, но не чета мислите ти или някаква друга подобна щуротия. Само понякога ги усещам и знам, че не идват от мен. Не обърнах внимание, когато ми се случи за пръв път, но после осъзнах какво става и внимавах повече — усмихна се той.
— Старк, чувствам се, все едно ме шпионират.
Изражението му стана сериозно.
— Не те шпионирам. Не те следя с мислите си и няма да наруша личното ти пространство, а ще те пазя. Смятах, че ти… — Той млъкна и отмести поглед от мен. — Няма значение. Не е важно. Трябва само да знаеш, че няма да използвам връзката между нас, за да те дебна и да се промъквам в мислите ти.
— Какво щеше да кажеш? Довърши мисълта си.
Старк въздъхна продължително и раздразнено и отново ме погледна в очите.
— Смятах, че ми имаш повече доверие. Това е една от причините, поради които ти дадох клетвата си. Ти ми вярваше, когато всички други се бяха отвърнали от мен.
— Наистина ти вярвам — побързах да кажа аз.
— Но мислиш, че ще те шпионирам. Доверието и шпи-онирането не вървят заедно.
Щом той постави въпроса така, аз разбрах какво иска да каже и част от първоначалния ми страх започна да се разсейва.
— Няма да го направиш нарочно, но моите чувства ти говорят и за теб няма да бъде трудно да… — Гласът ми заглъхна и аз се размърдах неспокойно, защото разговорът ме караше да се чувствам неудобно.
— Да те шпионирам? Не. Няма да го направя. Ще обръщам внимание на вибрациите, които идват от теб, само ако си уплашена. Иначе няма да се интересувам от другите ти чувства.
Погледнах го в очите и видях обида. По дяволите! Не исках да го засягам.
Няма ли да обръщаш внимание на никое от чувствата ми? — тихо попитах аз.
Старк кимна и движението го накара да направи гримаса от болка, но гласът му не потрепери.
Без да добавя нищо повече, аз хванах ръката му.
Той не я дръпна, но и не каза нищо.
— Виж, не започнах правилно разговора. Вярвам ти, но се изненадах, когато Дарий ми каза за психичната ни връзка.
— Изненада се? — Старк изкриви устни в усмивка.
Може би абсолютно уплашена е по-подходящата дума.
Трябва да свърша куп неща и съм напрегната.
— Разбира се, че си напрегната. И онзи куп неща са Хийт и Ерик, нали?
— За съжаление, да — въздъхнах аз.
Той преплете пръсти с моите.
— Онези две момчета няма да променят нищо. Моята клетва ни обвързва.
Той прозвуча толкова много като Хийт, че трябваше да положа усилия да не се размърдам неспокойно отново.
Не искам да говоря с теб за това в момента. — Иито някой друг път, помислих си аз, но не го казах.
— Разбирам те. И на мен не ми се говори за онези двама тъпаци. — Старк ме дръпна за ръката. Защо не седнеш до мен за малко?
Седнах внимателно на ръба на леглото. Не исках да го раздрусам твърде силно и да причиня болка на Старк.
— Няма да се счупя самонадеяно ми се усмихна той.
— Това за малко да се случи.
— Но ти ме спаси. И ще се оправя.
— Много ли те боли?
Чувствал съм се и по-добре. Но кремът, който монахините дадоха на Дарий, за да намаже изгарянията ми, помага. Само гърдите ми са стегнати и всичко ми е вцепенено
— увери ме той, но се размърда неспокойно, сякаш не можеше да си намери място. — Какво става навън? Старк рязко смени темата, преди да успея да го разпитам по-подробно как се чувства. — Всичките ли гарвани-демони заминаха с Калона?
— Да, така мисля. Стиви Рей и момчетата намериха трима мъртви. — Млъкнах, защото си спомних странната реакция на Стиви Рей, когато Далас й каза, че са изхвърлили труповете на боклука.
— Какво има?
— Не знам точно — откровено отговорих аз. Със Стиви Рей стават разни неща, които ме тревожат.
— Какви неща?
Наведох глава към преплетените ни ръце. Колко да му кажа? Мога ли да говоря с него за това?
— Аз съм твой воин. Щом можеш да ми повериш живота си, това означава, че можеш да ми довериш и тайните си. — Погледите ни се срещнаха и той ми се усмихна мило.
— Клетвата ни обвързва. Това е по-силна връзка от онази между Обвързани. Никога няма да те предам, Зоуи. Може да разчиташ на мен.
За миг изпитах желание да му кажа за паметта си на Ая, но вместо това изръсих:
— Мисля, че Стиви Рей крие червени новаци. От най-лошите.