Черна мълния, която се отдели от борда на звездолета и се устреми надолу, към нищо неподозиращата планета…
3.
На следващия ден, щом отиде в центъра за управление, Ротанов повика двамата си заместници по научната и техническата част, както и някои завеждащи отдели. Общо взето, той не ги измъчваше със съвещания, тъй като смяташе, че на една военизирана база ръководството трябва да бъде съвсем опростено и всеки да знае задълженията си. Ако някои проявяваха небрежност, той бързо им намираше подходящи заместници и постепенно създаде квалифициран отряд от добри ръководители на различните служби, тъй че при извънредни обстоятелства отделите можеха да функционират самостоятелно.
Ала сега му бяха нужни не само хора, които да разбират поставената пред тях задача, а съратници, готови да поделят с него тежкия товар на отговорността, тъй като това, което беше замислил, нямаше прецедент в практиката на Федералния космически флот.
Докато очакваше сътрудниците си, даде повторна команда на робота чистач. Навсякъде се стелеше дебел пласт прах, в ъгъла се търкаляха дори парчета от счупена ваза.
„Щом приключа с «Ленинград», веднага ще се заема с отдела за вътрешна кибернетика“ — твърдо реши той като гледаше с раздразнение как непохватният робот изсипва събрания боклук в ъгъла, където бяха пръснати парчетата от вазата.
Но щом вратата се затвори зад последния от повиканите, щом сложи пред себе си чист лист хартия и извади от горния си джоб измачкания бележник със сребърното моливче, което не намери време да смени с магнитна писалка, всички странични мисли моментално се изпариха от главата му.
— Бих искал да разгледам „Ленинград“.
Забеляза колко ги порази казаното и веднага, без да изчака възраженията им, продължи:
— Разбирам цялата безпрецедентност на това решение, както и отговорността, която поемаме върху себе си.
Говореше така, сякаш вече бяха съгласни с него, сякаш не можеше да има възражения. Известно време те мълчаха, смаяни от чутото. Пръв дойде на себе си Стрехов — завеждащ отдела за товарни превози.
— Рано или късно Съветът ще научи… и тогава…
— Не възнамерявам да крия от Съвета своите действия — прекъсна го рязко Ротанов. — Положението е твърде сериозно, а повикаме ли специална комисия от Земята, тя ще пристигне след половин година. Имам основания да предполагам, че тогава ще бъде късно да изследваме „Ленинград“.
— Но киберите проучиха кораба!
— Знам. Необходимо е още веднъж да се огледа, и то от хора.
— И после да поставим цялата бригада шест месеца под карантина, тъй ли?
— Ако се наложи, ще я поставим. Зависи от това, какво ще открием на кораба.
— Но ние не разполагаме с висококвалифицирани специалисти микробиолози, нито с пространствен биолог.
— Там няма да търсим следи от чужда микрофлора.
— Какво тогава?
„Ако знаех…“ — помисли си той, а гласно рече:
— Ще провеждаме търсенето със скафандри за свръхзащита. Подгответе необходимата апаратура за съставяне на структурни карти на магнитните и електрическите полета на кораба. Ще се помъчим да измерим в границите на възможното и влиянието на кораба върху гравитационното поле на Регос.
— Масата му е много малка…
— Така е, и въпреки това ще опитаме. След огледа цялата апаратура, в това число скафандрите и механизмите, използувани на кораба, да бъдат унищожени. Подгответе съответния акт…
„Ще рискувам, пък да става каквото ще — реши той. — В края на краищата Съветът ще се добере до мен и ще ме скастри за всичко наведнъж. Но през близките шест месеца това нима да им се удаде, пък и аз сам ще отговарям за действията си.“
На Елсон му се струваше, че асансьорът го отнася на края на света. Пред погледа му се мяркаха светещите цифри на етажите: „минус деветдесет и шести“, „минус деветдесет и седми“… Далеч отгоре над главата му бе надвиснала многокилометровата тежест на планетната кора. Дори въздухът тук му се струваше по-гъст, миришеше на изгоряла гума, на нова пластмаса и на нещо гранясало и лютиво.
И тъй, на Регос няма да може сериозно да се занимава със своята работа. Ще загуби поне две години. Елсон не можеше да си обясни защо Ротанов постъпи толкова несправедливо с него. „Просто ме изпъди като кутре и ме изпрати на първото място, за което се сети. Беше му безразлично дори това, че не разбирам от енергетика и реактори! Искаше да ме прогони по-далеч, за да не му се пречкам, за да не му се мяркам пред очите…“ Може би и в това енергетично подземие ще могат да се направят някои изчисления и наблюдения, постепенно той ще събере данни… Тогава двамата отново ще се срещнат и той ще докаже на Ротанов, че ентропистиката не е толкова теоретична наука…
„Ленинград“ ги посрещна с онази особена тишина на мъртвите механизми, каквато има само на консерви раните кораби.
Преградните стени пращяха, докоснати от космическия студ. Сноповете светлина от надшлемните фенери осветяваха бляскави като брилянти огромни фантастични кристали скреж. Тук-таме се бяха образували толкова много, че когато тромавите стоманени крака на скафандрите попадаха върху тях, се разнасяше отдавна забравеното скриптене, сякаш вървяха по преспи сняг в своята далечна родина.
Ротанов едва ли можеше да обясни защо се включи в огледа на „Ленинград“. Не беше необходимо и той прекрасно разбираше, че ако успеят да намерят нещо необикновено тук, то ще стане видно по-късно, върху лентите и картите на многобройните прибори, които бяха накачени по техните скафандри.
Всъщност какво търсеше той? Защо реши повторно да се инспектира консервираният кораб? Представи си какъв шум ще предизвика това в щаба на флота за далечно разузнаване, който ревниво пазеше своите владения от нашествие на външни хора, и веднага съжали, че се е забъркал в тази каша.
Първата изненада ги очакваше пред капитанската кабина. Автоматът не реагира на командата да отвори вратата. Синкавият пластмасов панел, който скриваше бронираната плоча, им преграждаше пътя към самата светая светих на кораба. Ротанов се опита да набере капитанския код на ключалката. Тежките клещи на скафандъра с мъка се справиха с тази трудна задача, но резултатът беше същият — вратата не се отвори. Наложи се да повикат ремонтния робот и с плазмения нож да изрежат парче от преградата. После видяха, че зад вратата, където така яростно напираха да влязат, няма нищо интересно. Автоматичните ключалки се бяха повредили и блокирали… При по-нататъшния оглед Ротанов се увери колко е прав Олег. Поотделно всяка от незначителните повреди на кораба можеше лесно да бъде обяснена. Но всички заедно… Бяха твърде много, за да се търси стандартно обяснение.
Когато започнаха чисто техническите проверки на напрежението на полетата в различните точки на кораба, Ротанов реши да разгледа жилищните помещения, без да очаква, че там ще открие нещо интересно.
Първите три каюти, старателно почистени и подготвени за консервация, му се сториха съвсем еднакви. Липсваха личните вещи на екипажа. Помещенията изглеждаха необитавани и студени. Погледът му просто нямаше върху какво да се спре.
Ротанов отвори вратата на четвъртата каюта и се закова на място. На пода, на леглото — навсякъде се търкаляха различни предмети.
За космонавта редът постепенно ставаше част от неговата природа. За всяка небрежност по време на полет, дори най-дребната, понякога се заплащаше твърде скъпо. Трябва да са настъпили дълбоки вътрешни промени в психиката, та навиците, вкоренени още в детството в специалните училища, да бъдат забравени.
Разхвърляните каюти не бяха много — само шест от четиридесет и седемте. Ротанов си записа номерата и отново се присъедини към групата, която беше завършила измерванията и огледа.
В енергийния сектор се натъкнаха на друга странност. В част от резервните акумулатори, които не бяха използувани по време на полета, липсваше енергия. На пластините нямаше дори остатъчни статични заряди — онези, от които при монтаж на енергийни блокове не може да се избави нито един инженер.