Кожата ти е наред.
С крайчеца на окото си Синдер погледна Ико.
О, имаш предвид върху металните части.
Синдер затвори чекмеджето, взе чантата от тезгяха и натъпка в нея инструментите.
Какво друго може да ни о, крика на колела. Къде съм го оставила?
Държиш се глупаво каза й Ико. Може да размениш нещо за роклята или да си вземеш една на концесия. Умирам си да ида в онзи магазин за изискани рокли на Сакура. Сещаш ли се за кой говоря?
Синдер прерови инструментите, захвърлени под тезгяха.
Все тая. Няма да ходя.
Не е все тая. Става дума за бала. И за принца!
Ико, аз само му поправям андроида. Не сме станали първи приятели андроидът на принца й напомни нещо и миг след това Синдер извади крика от мястото му. И е все тая, защото Адри никога няма да ме пусне на бала.
Но тя каза, че ако поправиш кораба
Точно така. А после? Портативният екран на Пеони, който все дава дефекти, а след него тя огледа стаичката и видя един ръждясал андроид, закътан в ъгъла, след него и този стар Гард 7.3.
И защо ще й е на Адри това ръждясало нещо? Вече няма градина. Дори балкон си няма.
Просто казвам, че няма никакво намерение да ме вземе на бала. Докато съумява да ми измисля какво да поправям, работата ми край няма да има тя тикна в чантата и две стойки за крик и си каза, че пукната пара не дава. Никак даже. И без друго нямаше да се впише в официалната атмосфера на бала. Дори да смогне да си намери рокля, ръкавици и пантофки, под които да скрие уродливостта си, косата й, права като клечки, нямаше да успее да се накъдри, а и в гримирането Синдер беше пълна дупка. Накрая щеше да прекара вечерта отстрани на дансинга, взимайки на подбив момичетата, които припадаха, за да привлекат вниманието на принц Каи, и да се преструва на безразлична. Да се преструва, че й е все едно.
Макар че щеше да й е любопитно да види храната.
А и можеше да се каже, че принцът вече я познава. Беше се отнесъл внимателно с нея на пазара. И сега видеше ли я да стои така самотна, може би ще я покани на танц. От учтивост. От галантност.
Крехката илюзия се сгромоляса така внезапно, както беше и започнала. Това бе неосъществимо. Не си струваше да мисли за него.
Тя беше киборг и никога нямаше да отиде на бала.
Май това е всичко рече тя и за да прикрие разочарованието си, взе да нагласява чантата на рамото си.
Готова ли си?
Отчитам грешка произнесе Ико. Ако дори и да поправиш кораба, не ще убедиш Адри да те вземе на бала, тогава защо да ходим на бунището? Ако толкова много й е притрябвал нов магниремък, да отиде тя да се рови из боклуците и да си намери.
Остави бала. Само да й дадем повод, наистина мисля, че ще те продаде на части и то за жълти стотинки. А и щом те заминат, апартаментът остава изцяло на наше разположение.
Какво ще кажеш за това?
Мисля, че е чудесно!
Синдер се обърна и видя Пеони да се провира през вратата. Още не беше свалила балната рокля, но подгъвите на ръкавите и деколтето вече бяха готови. Парче дантела беше добавено в основата на деколтето, подчертавайки факта, че на четиринайсет очертанията й вече бяха доста се позаоблили, докато за Синдер нещата бяха безнадеждни. Дори някога тялото й да е било склонно да развие женствени форми, то тази склонност е била съсипана от намесата на хирурзите, оставили я с фигура плоска като дъска малко мършава, малко момчешка и малко тромава с тежкия изкуствен крак.
Ще удуша мама рече Пеони. Ще ме подлуди. Пърл трябва да си намери съпруг, Дъщерите ми само ме цедят, Какво ли не правя за тях и пак са неблагодарни, дрън-дрън-дрън и подражавайки подигравателно на майка си, тя размаха пръст във въздуха.
Ти какво правиш тук долу?
Крия се. И исках да те питам дали ще хвърлиш един поглед на портативния ми екран иззад гърба си тя извади един джобен екран и го подаде на Синдер.
Синдер го взе, но очите й гледаха към полата на Пеони, чиито блещукащи краища събираха топки прах.
Ще съсипеш роклята и тогава горко ти.
Пеони се изплези, но после събра в ръце полите си и ги вдигна до колене.
Е, какво ще кажеш? попита тя, като подскачаше на боси крака.
Много си красива.
Пеони се заперчи, като мачкаше още по-силно плата с ръце. После радостта й се помрачи.
Трябваше и за теб да поръча една. Така не честно.
Аз и без това не искам да ходя. Синдер сви рамене. В гласа на Пеони имаше толкова съчувствие, че не си направи труда да спори.
Сред хората Пеони беше единственият й приятел и Синдер обикновено успяваше да пренебрегне завистта към доведените си сестри как Адри даваше и душата си за тях и колко нежни бяха ръцете им. Но не можа да преглътне ревността, която я бодна, щом видя Пеони в роклята.
Какво му е на екрана ти? смени тя темата.
Прави пак същите номера Пеони бутна няколко инструмента от една купчина празни кофи от боя, избра най-чистото местенце и седна, а полите й се разхвърчаха наоколо. Замахна с крака и взе да удря с петите по пластмасата.
Пак ли си сваляла от онези глупави клюкарски приложения?
Не.
Синдер повдигна вежди.
Един речник. Само това. Трябва ми за училище. О, преди да забравя, Ико, донесох ти нещо.
Ико се плъзна до нея, а тя извади една кадифена лента плат от корсажа, останала от роклята. Щом Ико я зърна, светлината в стаичката засия.
Благодаря ти каза андроидът, докато Пеони връзваше лентата на тънката й китка. Прекрасна е.
Синдер сложи портативния екран на тезгяха до андроида на принц Каи.
Утре ще го погледна. Сега отиваме да издирим магниремък за Нейно Величество.
О? И къде отивате?
На бунището.
Ще е забавно обади се Ико, като отново и отново оглеждаше импровизираната гривна със сензора си.
Така ли? Може ли и аз да дойда? попита Пеони.
Синдер се разсмя.
Ико те занася. Просто упражнява сарказма си.
Пет пари не давам. Всичко друго ще е за предпочитане пред това да се върна в онзи душен апартамент. Пеони помаха с ръка пред лицето си и разсеяно се облегна върху металните стелажи.
Синдер протегна ръка и я дръпна към себе си.
Внимавай, роклята.
Пеони огледа първо полите си после и мръсните стелажи, а сетне махна с ръка на загрижеността на Синдер.
Сериозно, може ли и аз да дойда? Изглежда вълнуващо.
А всъщност е мърляво и смрадливо обади се Ико.
Ти откъде знаеш? измърмори Синдер Нямаш рецептори за обоняние.
Да, но имам невероятно въображение.
Като се подсмихна самодоволно, Синдер побутна доведената си сестра към вратата.
Добре, хайде тичай да се преоблечеш. Но не се бави. Имам да ти разказвам нещо.
Глава четвърта
Пеони удари Синдер по рамото и почти я прати сред купчина изтъркани колела на андроиди.
Защо чак сега ми казваш? Прибра се вкъщи преди, колко, четири часа?
Знам, знам, извинявай Синдер потърка рамото си. Не намерих подходящ момент, а и не исках Адри да научи. Не ми се ще да се възползва от случая.
На кого му пука какво мисли мама? Аз искам да се възползвам от случая. О, звезди! Принцът! В твоя магазин! Не е за вярване, че съм го изпуснала. Защо не съм била там?
В това време си била на проби, облечена в коприна и брокат.
Пфу! Пеони ритна един счупен фар от пътя си. Трябваше да ми пратиш съобщение. Щях веднага да долетя, така, с недошитата рокля. Пфу. Мразя те. Съвсем официално, мразя те. Ще го видиш ли пак? Тоест, трябва да го видиш, нали? Може и да спра да те мразя, ако обещаеш да ме вземеш с теб.
А, става ли?
Намерих! извика Ико на десетина метра пред тях. Прожекторът й сочеше туловището на ръждясал кораб, окопал в сенки купчините отпадъци зад него.