Накъде си се запътил, друже? попита старецът.
Ами, крайната ми цел е Ню Йорк, предполагам.
Старецът изплю струя обагрена в кафяво от тютюн слюнка през прозореца.
Че кой нормален човек би тръгнал натам? Говореше с провлачен южняшки акцент.
Не знам рече Тим, макар да знаеше; един негов стар приятел от полицията му беше казал, че в Голямата ябълка е пълно с работа в частни охранителни фирми, някои от които биха придали по-голяма тежест на дългогодишния му опит, отколкото на нелепата издънка, която бе сложила край на полицейската му кариера във Флорида. Просто се надявам до довечера да стигна в Джорджия. Може пък там да ми хареса повече.
Ето това вече е приказка каза старецът. В Джорджия не е зле, особено ако обичаш праскови. Мен обаче ме хваща рядкото щастие от тях. Имаш ли нещо против да пусна музика?
Не.
Само да те предупредя, че я надувам силно. Малко съм оглушал.
Просто се радвам, че ме качихте.
Зазвуча кънтри песен на Уейлън Дженингс, а не рок парче на РЕО Спийдуагън, но Тим нямаше нищо против. Уейлън бе последван от Шутър Дженингс и Марти Стюарт. Двамата мъже в опръскания с кал Додж Рам слушаха музика и гледаха простиращата се пред тях магистрала. След сто и десет километра старецът спря край пътя, вдигна рекламната си шапка за поздрав и пожела на Тим приятеен деен.
Тим не успя да стигне в Джорджия до вечерта прекара нощта в друг мизерен хотел до крайпътна сергия за портокалов сок, но пристигна там на следващия ден. В град Брънзуик (родното място на прочутата едноименна яхния) се хвана за две седмици на работа в завод за рециклиране също толкова спонтанно, колкото беше решил да отстъпи мястото си в самолета. Нямаше спешна нужда от пари, но му се струваше, че има нужда от време. В момента се намираше в преходен период, който нямаше да приключи за една нощ. Освен това в съседство имаше зала за боулинг и закусвалня Дени. На подобна комбинация трудно можеше да се устои.
3.
Прибавил надницата от завода за рециклиране към обезщетението от авиокомпанията, Тим стоеше на отбивката за Брънзуик на магистрала I-95-Север и се чувстваше доста заможен за бродяга. Чака повече от час на слънцето и вече си мислеше да се откаже и да се върне в Дени за освежаваща чаша сладък студен чай, когато едно волво спря пред него. В задната част на комбито имаше натрупани кашони. Възрастната жена зад волана отвори прозореца откъм Тим и се взря в него през дебелите си очила.
Макар да не сте едър, изглеждате доста мускулест каза тя. Нали не сте изнасилван или психопат?
Не, госпожо отговори Тим и си помисли: Нима бих отговорил по друг начин?.
Естествено, че така ще кажете. Към Южна Каролина ли пътувате? Като гледам този сак, на дълъг път сте поели.
Една кола заобиколи рязко волвото и отпраши нагоре по рампата с надут клаксон. Старицата не ѝ обърна внимание и продължи да се взира спокойно в Тим.
Макар да не сте едър, изглеждате доста мускулест каза тя. Нали не сте изнасилван или психопат?
Не, госпожо отговори Тим и си помисли: Нима бих отговорил по друг начин?.
Естествено, че така ще кажете. Към Южна Каролина ли пътувате? Като гледам този сак, на дълъг път сте поели.
Една кола заобиколи рязко волвото и отпраши нагоре по рампата с надут клаксон. Старицата не ѝ обърна внимание и продължи да се взира спокойно в Тим.
Да, госпожо. Тръгнал съм към Ню Йорк.
Мога да ви закарам до Южна Каролина не много навътре в онзи щат на невежи, но все пак донякъде ако и вие ми помогнете малко в замяна. Едната ръка мие другата, ако ме разбирате.
Вие ще ме почешете по гърба, а аз ще почеша вашия отвърна Тим с усмивка.
Никой никого няма да чеше, но можете да се качите.
Тим се качи в колата. Жената се казваше Марджъри Келърман и беше директорка на библиотеката в Брънзуик. Освен това членуваше в някаква организация на име Югоизточна библиотекарска асоциация, която по думите ѝ останала без пари, защото:
Тръмп и шайката му спряха финансирането. Разбират от култура колкото свиня от кладенчова вода.
След стотина километра в посока север, още в границите на щата Джорджия, тя спря пред схлупена малка библиотека в градче на име Пулър. Тим свали кашоните с книги и ги занесе вътре. Изнесе други десетина кашона и ги натовари във волвото. Марджъри Келърман му обясни, че те са предназначени за Градската библиотека в Йемаси на още седемдесет километра на север в Южна Каролина. Но малко след като подминаха Хардивил се наложи да спрат. Коли и камиони се бяха струпали и в двете ленти, а други бързо образуваха опашка зад тях.
Ох, колко ги мразя тези задръствания каза Марджъри, но в Южна Каролина стават непрекъснато, защото са твърде стиснати и не разширяват магистралата. Някъде напред е станала катастрофа и само с двете ленти няма минаване. Ще вися тук часове. Господин Джеймисън, освободен сте от по-нататъшните си задължения. На ваше място бих слязла от автомобила, бих отишла до изхода за Хардивил и бих опитала късмета си на магистрала 17.
А как ще се справите с всички тези кашони?
О, ще намеря друг здрав мъжага да ми помогне с разтоварването усмихна му се тя. Да ви призная, когато ви видях да стоите край пътя в този пек, реших да поживея опасно.