Няма да отнеме много време. Един ден миналия ноември, в края на дежурството си, се отбих в мол Уестфийлд, за да си купя обувки. Щях да ходя на сватба. И все още бях с униформа...
Така.
Излизах от магазина за обувки, когато една жена дотича и заяви, че някакъв тийнейджър размахвал пистолет пред киното. Хукнах веднага нататък.
Така.
Излизах от магазина за обувки, когато една жена дотича и заяви, че някакъв тийнейджър размахвал пистолет пред киното. Хукнах веднага нататък.
Извадихте ли оръжието си?
Не, сър, не и в този момент. Хлапето с пистолета беше на четиринайсетина години и се виждаше ясно, че е или пияно, или надрусано. Повалило беше на земята друго момче и го риташе. Беше насочило пистолета към него.
Прилича ми на случая в Кливланд с полицая, застрелял чернокожото момче, което размахвало пистолет играчка.
Точно това ми мина през ум, когато приближих, но полицаят, застрелял Тамир Райе, се кълнеше, че помислил пистолета за истински. На мен ми се стори, че пистолетът в ръцете на момчето не е истински, но не бях напълно убеден. Навярно се досещате защо.
Шериф Джон Ашуърт, изглежда, беше забравил за вечерята си.
Защото извършителят го е бил насочил към поваленото на земята момче. Няма смисъл да насочваш фалшиво оръжие към някого. Освен, може би, ако детето на земята не е знаело, че е фалшиво.
По-късно извършителят заяви, че само е размахвал пистолета, а не е заплашвал другото момче с него. Викаше: Мой си е, копеле мръсно, не ми пипай нещата. Аз видях сценката по съвсем различен начин. Изглеждаше ми, че го заплашва. Извиках му да хвърли оръжието и да вдигне ръце. Той или не ме чу, или не ми обърна внимание. Просто продължи да рита другото момче с насочен към него пистолет. Или с размахан пистолет, ако това е правел. Във всеки случай аз извадих моя пистолет. Тим замълча за миг. Едва ли е от значение, но и двете момчета бяха бели.
За мен няма значение. Две момчета са се сдърпали. Едното е лежало на земята, а другото го е ритало с насочен към него пистолет, който може да е бил истински, но може и да е бил играчка. Е, стреляхте ли по него? Кажете ми, че не се е стигнало дотам.
Никой не беше прострелян. Но... нали знаете как при сбиване се струпват зяпачи, ала извади ли някой оръжие, всички се разпръсват?
Да. Ако имат малко ум в главата, веднага си плюят на петите.
Точно това се случи, само че няколко души останаха.
За да снимат с телефоните си.
Тим кимна.
Четирима-петима мераклии да вървят по стъпките на Спилбърг. Аз насочих пистолета си към тавана и произведох предупредителен изстрел. Може би не взех правилното решение, но в онзи момент ми се стори най-уместното. И единственото възможно. В тази част от мола има висящи лампи. Куршумът удари една от тях и тя се стовари право върху главата на един от зяпачите. Момчето изпусна пистолета и в мига, в който оръжието се удари в пода, разбрах със сигурност, че не е истинско, защото отскочи. Оказа се пластмасов воден пистолет с формата на автоматик 45-и калибър. Поваленото на земята момче имаше няколко синини и охлузвания, нямаше дълбоки рани, но зяпачът беше изпаднал в безсъзнание и се свести чак след три часа. Мозъчно сътресение. Според адвоката му получил амнезия и непоносимо главоболие.
Заведоха ли дело срещу полицията?
Да. Процесът ще се проточи, но накрая пострадалият ще получи някакво обезщетение.
Шериф Джон се замисли.
Щом е останал, за да снима сбиването, може и да не получи много, колкото и нетърпимо да е главоболието му. Предполагам, че на вас са ви повдигнали обвинение в безразсъдно използване на служебно оръжие.
Точно така бяха направили и би било хубаво, помисли си Тим, ако можеха да спрат с разговора дотук. Но нямаше да стане. Шериф Джон може и да изглеждаше като афроамериканската версия на Бос Хог от Царете на хаоса, но не беше глупак. Личеше си, че влиза в положението на Тим всеки полицай би му влязъл в положението, но въпреки това щеше да направи проверка. По-добре беше да научи цялата история лично от него.
Преди да отида в магазина за обувки се отбих в бара и обърнах едно-две питиета. Отзовалите се на сигнала полицаи, които арестуваха момчето, усетиха, че мириша на алкохол, и ме тестваха с дрегер. Алкохолната ми проба се оказа О,6, под разрешения минимум, но нямаше значение, защото тъкмо бях стрелял със служебното си оръжие и бях вкарал човек в болницата.
Любител ли сте на чашката, господин Джеймисън?
Да, през шестте месеца след развода ми, но това беше преди две години. Сега не пия често. Но точно така бих отговорил, нали?, помисли си Тим.
Аха, аха, а сега да видим дали съм разбрал правилно. Шерифът вдигна дебелия си показалец. Дежурството ви е било приключило, затова ако не сте носели униформа, онази жена нямаше да дотича при вас.
Вероятно, но така или иначе щях да чуя суматохата и да отида да видя какво става. Един полицай винаги е на пост. Сигурен съм, че това ви е добре известно.
Аха, аха, но тогава щяхте ли да носите оръжието си?
Не. То щеше да е заключено в колата ми.
Ашуърт вдигна още един пръст, за да отбележи тази точка, след което вдигна и трети.