Мари-Жан ме поздрави за това смело решение. Говори ми за активния период на траур, за енигмата на родството; използваше социално приемливи думи, почерпени от един доста ограничен списък, но това нямаше особено значение усещах, че храни топли чувства към мен, това беше изненадващо и беше добре. У жените поне има топли чувства, казах си, качвайки се на влака за Шербург; дори и в работата си те са склонни да създават топли отношения, трудно им е да действат в свят, изцяло лишен от топли отношения, в подобна атмосфера не могат да се осъществят. Страдат от тази слабост, рубриките Психо на Мари-Клер6 им го напомнят с постоянство по-добре би било да поставят ясна граница между професионалното и емоционалното; но не успяват, което рубриките Истински случки на Мари-Клер доказват със същото постоянство. Някъде около Руан се замислих отново върху подробностите на случая. Голямото разкритие на капитан Шомон е, че Айша е имала интимни връзки с баща ми. Колко често и до каква степен? Не е могъл да разбере, пък и това се оказало без значение за напредъка на следствието. Един от братята на Айша признал доста бързо, че идвал да иска обяснение от стария човек, че разговорът се разгорещил и че го оставил като мъртъв върху бетонния под на котелното.
Мари-Жан ме поздрави за това смело решение. Говори ми за активния период на траур, за енигмата на родството; използваше социално приемливи думи, почерпени от един доста ограничен списък, но това нямаше особено значение усещах, че храни топли чувства към мен, това беше изненадващо и беше добре. У жените поне има топли чувства, казах си, качвайки се на влака за Шербург; дори и в работата си те са склонни да създават топли отношения, трудно им е да действат в свят, изцяло лишен от топли отношения, в подобна атмосфера не могат да се осъществят. Страдат от тази слабост, рубриките Психо на Мари-Клер6 им го напомнят с постоянство по-добре би било да поставят ясна граница между професионалното и емоционалното; но не успяват, което рубриките Истински случки на Мари-Клер доказват със същото постоянство. Някъде около Руан се замислих отново върху подробностите на случая. Голямото разкритие на капитан Шомон е, че Айша е имала интимни връзки с баща ми. Колко често и до каква степен? Не е могъл да разбере, пък и това се оказало без значение за напредъка на следствието. Един от братята на Айша признал доста бързо, че идвал да иска обяснение от стария човек, че разговорът се разгорещил и че го оставил като мъртъв върху бетонния под на котелното.
Възпроизвеждането на събитията се водеше, както си му е редът, от съдия-следователя, дребен човек, сух и строг, облечен с фланелен панталон и тъмно поло, с лице, изкривено в непрекъсната гримаса на раздразнение; капитан Шомон овладя положението бързо, като истински церемониалмайстор. Бодър и пъргав, той посрещаше участниците, казваше им по една дума за добре дошли, водеше ги до мястото им изглеждаше много щастлив. Беше първият му случай на убийство и го беше разрешил за по-малко от седмица; в тази мръсна и банална история той беше единственият истински герой. Свлечена на един стол, явно смазана, с черна забрадка около лицето, Айша едва повдигна очи при пристигането ми; явно избягваше да погледне към мястото, където се намираше брат й. Заобиколен от двама жандарми, той беше забил упорито поглед в една точка на пода. Имаше вид на типичен най-обикновен грубиян; не изпитвах капка съчувствие към него. Вдигайки очи, той срещна погледа ми, явно ме идентифицира. Знаеше за ролята ми, вероятно го бяха предупредили според дивашките схващания аз имах право на отмъщение, бях отговорен за пролятата кръв на баща ми. Осъзнал връзката, която се пораждаше между нас, аз го гледах, без да ми трепне окото; позволих на омразата бавно да ме завладее, дишах по-леко, беше приятно и силно усещане. Ако имах оръжие, щях да го ликвидирам без колебание. Да премахна този боклук, ми се струваше не само незначителен акт, но дори добродетелна, положителна постъпка. Един от жандармите очерта с тебешир следите по пода и възпроизвеждането започна. Според обвиняемия нещата били много прости по време на разговора той се ядосал и блъснал силно баща ми, който паднал по гръб и си строшил черепа в пода; обзет от ужас, той избягал веднага.
Явно лъжеше и капитан Шомон го установи без особено затруднение. Огледът на черепа показваше настървеност имаше многобройни контузии, дължащи се вероятно на серия от ритници. Освен това лицето на баща ми беше удряно в пода, за да изхвръкне окото му от орбитата си. Не си спомням каза обвиняемият. Обзе ме бяс. Наблюдавайки нервните му ръце, тясното му и лошо лице, човек лесно можеше да му повярва беше действал непредумишлено, вероятно възбуден от удара на черепа в пода и вида на бликналата кръв. Планът му за защита бе ясен и правдоподобен, щеше да се справи много добре пред съда няколко години условно, не повече. Капитан Шомон, доволен от начина, по който бе протекъл следобедът, се готвеше да обобщи. Станах от стола си и се отправих към остъклената врата. Нощта падаше няколко овни приключваха деня си. Те също бяха глупави, може би дори по-глупави от брата на Айша, но в гените им не беше програмирано насилието. В последната вечер от живота си те щяха да заблеят от ужас, сърдечният им ритъм щеше да се ускорява, копитцата им отчаяно да заритат; после щеше да последва пистолетният изстрел, животът им да ги напусне, телата им да се превърнат в месо. Разделихме се с няколко ръкостискания; капитан Шомон ми благодари за присъствието.