Наистина не се ласкаех от подобни мисли. Предположих, че това е просто любопитство от нейна страна и нищо повече. Тя беше забелязала, че съм от друга народност. Моята външност, цветът на очите, кройката на дрехите, а може би и нещо gauche41 в държането ми й беше подсказало, че съм чужденец в тази страна, и за миг беше възбудило нейния интерес. Просто някакво етнологическо наблюдение и нищо повече.
Това обаче спомогна да разпали моето любопитство и ми се дощя да узная поне името на това прелестно създание. Управителят би могъл да ми помогне помислих си аз и се обърнах към него.
Той беше висок, сивокос, сух възрастен французин, добре облечен и достатъчно представителен на вид, за да може да мине за баща на дамата. Държането му беше също много почтено и създаваше впечатление, че е бил на дългогодишна служба в много старо семейство.
Още когато се приближих, разбрах, че вероятността да сполуча бе съвсем незначителна. Той беше затворен като мида. Разговорът ни беше твърде кратък, отговорите му лаконични.
Мосю, мога ли да запитам коя е вашата господарка?
Дама.
Съвършено вярно: това може да каже всеки, който е имал щастието да я зърне. Исках да зная името й.
Не ви е нужно да го знаете.
Не, разбира се, щом е толкова важно да го запазите в тайна!
Sacr-r-r-re42!
Това възклицание, по-скоро промърморено, отколкото изречено гласно, сложи край на диалога. Старецът ми обърна гръб и сигурно в душата си ме ругаеше и наричаше досаден янки43.
Потърсих черния кочияш на каляската, ала и тук не успях. Негърът караше конете към борда и понеже не искаше да отговоря пряко на въпросите ми, той ги заобикаляше, като обикаляше конете, и си даваше вид, че е много зает от другата страна.
Не успях да изтръгна дори и името й; отчаян, аз се отказах и от негъра.
Много скоро обаче научих името й, и то от съвсем неочакван източник. Бях се върнал на парахода и седнал отново под сенника, наблюдавах как матросите, запретнали ръкавите на червените си ризи, напрягаха мускули и пренасяха някакъв товар на борда. Забелязах, че беше същият, който бяха докарали каруците собственост на дамата. Той се състоеше най-вече от бурета със свинско месо и брашно, голям брой сушени свински бутове и няколко чувала кафе.
Потърсих черния кочияш на каляската, ала и тук не успях. Негърът караше конете към борда и понеже не искаше да отговоря пряко на въпросите ми, той ги заобикаляше, като обикаляше конете, и си даваше вид, че е много зает от другата страна.
Не успях да изтръгна дори и името й; отчаян, аз се отказах и от негъра.
Много скоро обаче научих името й, и то от съвсем неочакван източник. Бях се върнал на парахода и седнал отново под сенника, наблюдавах как матросите, запретнали ръкавите на червените си ризи, напрягаха мускули и пренасяха някакъв товар на борда. Забелязах, че беше същият, който бяха докарали каруците собственост на дамата. Той се състоеше най-вече от бурета със свинско месо и брашно, голям брой сушени свински бутове и няколко чувала кафе.
Припаси за голямото й имение казах си аз.
Тъкмо тогава по сходнята заизкачваха няколко парчета багаж от друг род. Това бяха кожени куфари, пътни чанти, сандъчета от палисандрово дърво44, кутии за шапки и други подобни.
А-ха! Личните й вещи! помислих си аз и продължих да пуша пурата си. Както наблюдавах пренасянето на куфарите, изведнъж очите ми бяха привлечени от някакъв надпис върху една кожена чанта. Скочих от мястото си и на половината път по сходнята пресрещнах човека, който я носеше. Хвърлих поглед към надписа и прочетох:
Mademoiselle Eugénie Besançon.
Глава VII
Потеглянето
Последният звънец бие последните изпращачи се втурват към брега трапът е издърпан навътре някакво зазяпало се човече е принудено да скача въжето е издърпано и намотано на борда звънчето на машиниста звъни огромните колела се завъртват и разбиват кафявата вода на пяна па̀рата свири и шипи в котлите и на редовни прекъсвания изгърмява от изпускателната тръба съседните кораби се разклащат обшивките им скърцат и пращят чупят се подпорки и леки дъсчени кормчийски кабини, което причинява кръстосан огън от ругатни между екипажите най-сетне след няколко минути адска бъркотия огромният параход се отделя от сушата и излиза по широкия скут на реката.
Той потегля нагоре срещу течението; няколко удара на въртящите се перки и течението е победено; и ето величественият кораб, подчинил се на мощната движеща сила, разсича водния си път и върви по водата като живо същество.
Тук топовен гърмеж оповестява тръгването му, там заминаването се оживява от хармоничните звуци на медни инструменти или нещо още по-подходящо от стара лодкарска песен със скоклив припев, подета от грубите, но музикални гърла на матросите.
Лафайет и Карълтън са скоро отминати; по-ниските покриви на складовете и жилищата се губят от погледа; само прекрасното кубе на Сейнт Чарлз, камбанариите на църквите и кулите на голямата катедрала все още се виждат на небосклона на Града на завоя. Най-после и те изчезват и плаващият дворец поема с тържествено величие между живописните брегове на Мисисипи.
Казах живописни. Тази дума не ме задоволява, но не мога да се сетя за друга, която да изкаже мисълта ми, Трябва да употребя сравнението живописно прекрасни, за да изразя възхищението си от гледките по тези брегове. Без никакво колебание аз ги обявявам за най-хубавите в света.