Ако предавателят продължи да работи повече от пет години от момента на хвърлянето му. това ще означава гибел на звездолета, за което планетата СТ 3388+04ЖФ (Земя) моли да и́ бъде съобщено по Пръстена при първа възможност.
— Да не забравим да го изключим на връщане — загрижено каза Див Симбел, — някои са го правил с радост, когато са се спасявали от опасни планети.
— Нашият има предпазно устройство — увери го Сол Саин, — допълнителен контур. Когато започнем да се отдалечаваме от Торманс и спътника му, предавателят ще издава вой, докато не го изключим.
— Тогава всичко е готово! Време е да тръгнем към Торманс — каза, прозявайки се, инженер-пилотът.
— Ще имаме време да си починем. Фай Родис предупреди да се доближим до планетата колкото може по-бавно, откъм дневната и́ страна, без да използуваме локаторите и да сигнализираме.
— Промъкваме се като древни ловци към диво животно — недоволно се усмихна Сол Саин.
— Не ви ли харесва? — учуди се Див Синбел.
— В това има нещо грозно — да се спотайваш, да се приближаваш скришом!
— Фай Родис каза, че не бива да тревожим обитателите на Торманс. Ако те са враждебно настроени към гостите от Космоса, тогава пристигането на «Тъмен пламък» ще предизвика възмущение, а на нас ще ни се наложи месец-два да се въртим на орбита около планетата, докато усвоим езика и се запознаем с обичаите им. Ако те се научат, че над планетата им лети звездолет, в момента ние дори не ще можем да им обясним какво търсим тук!
— Цефеяните нали са им обяснили?!
— Вероятно като са заучили една-две фрази. И са получили отказ. А ние не бива да го получаваме — прекалено далечен беше пътят и Торманс е нашата цел, а не случайно забелязана планета — каза Див Симбел.
— А не прилича ли това на нескромно надничане иззад ъгъла? — не се предаваше Сол Саин. — Тези методи подхождат на древните хора, а не на общество от висша форма… Ето го и нашия социолог! Вие на какво мнение сте, Чеди? — Инженер-кибернетикът и́ преразказа разговора.
Тя се замисли, после решително заяви:
— Би било недостойно за хора от Земята и от нашата ера да дойдем, да погледнем скришом, а после тихичко да се върнем обратно. Ние не бихме причинили никаква вреда, но това… да надничаш в стаята на човек, когато той нищо не подозира… Ние ще им обясним, когато кацнем на планетата, и те ще ни разберат.
— Ами ако не ни разберат и не ни приемат? — настояваше Сол Саин и очите му се присвиваха подигравателно.
— Не знам какво бих решила. Аз съм съгласна с Родис.
— И аз мисля по същия начин — каза инженер-пилотът. — Още повече, че вие и двамата изпущате една съществена подробност. От грамадната височина, на която можем да осъществяваме устойчив орбитален полет, ние ще видим само най-общи подробности от живота на планетата. И ще можем да хващаме само онези предавания, които са предназначени за цялата планета. С други думи, ще видим и чуем само явния обществен живот, А за да разберем техните език и норми на поведение, повече не ни е и нужно.
— Правилно, Див! Аз не можах да се сетя веднага за този прост факт. Какво ще кажете, Сол?
Инженер-кибернетикът разпери ръце в знак на съгласие.
— И още нещо — продължи Див Симбел. — Те нямат високи изкуствени спътници и ние няма да нарушим нищо в тяхната съобщителна система.
— А може би изобщо нямат спътници, нито високи, нито ниски? — попита Сол Саин.
— Скоро ще видим — каза Див Симбел.
Глава трета
Над Торманс
«Екваториална скорост на планетата гама 1 дроб 16, период на завъртане 22 земни часа…» — докладваше суматорът, произнасяйки думите с нечовешка яснота. Широката лента на записите се поемаше от приемателя на пътния дневник. Автоматите на «Тъмен пламък» грижливо изследваха Торманс, без да пропущат нито една подробност.