Мислех, продължи той, че пацифистите отричат нараняването на хора като средство.
Само вдигнах рамене и запалих цигара. Треперех.
Направи всичко както всяка друга сутрин, без да говори. Веднъж потри рамото си по доста очебиещ начин. И толкова.
Сега смятам да прегледам както трябва за хлабави камъни. Прокопаване на проход. Наистина, бях гледала и преди, но не много внимателно, буквално камък по камък, от най-горе, до най-долу, на всяка стена.
Вечер е. Току-що си отиде. Донесе ми храна. Но не говореше. Неодобряващ. Когато си тръгна с приборите от вечерята, се изсмях силно. Държи се така, сякаш аз трябва да се срамувам.
Вече няма да мога да му приложа номера с вратата. Няма никакви хлабави камъни. Всички са здраво стегнати в мазилката. Предполагам, че и за това е мислил, както и за всичко друго.
По-голямата част от деня днес размишлявах. За себе си. Какво ще ми се случи? Никога не съм чувствала тайнствеността на бъдещето така силно, както сега. Какво ще стане? Какво ще стане?
Не само, докато съм в това положение. Когато се махна от тук. Какво ще правя? Искам да се омъжа, искам да имам деца, искам да докажа на себе си, че бракът не е задължително да е като този на М. и Т. Знам точно за какъв човек искам да се омъжа, някой, с ум като на Д. П., но много по-близко до мен на години и да ми харесва на външен вид. И без единствената му ужасна слабост. Но искам да използвам собствените си схващания за живота. Не искам да хабя уменията си напразно, заради самите тях. Искам да създавам красота. И бракът, и да съм майка ме ужасяват точно с това всмукването в домашните неща и бебешкия свят, в детския свят, и света на готвенето, и света на пазаруването. Имам чувството, че мързеливата крава в мен ще одобри всичко това, ще забравя какво някога съм искала и просто ще се превърна в Голямата Женска Краставица. Или може би ще се наложи да върша някоя жалка работа като да правя илюстрации, например, или дори нещо комерсиално, за да поддържам домакинството. Или ще се превърна във воняща на джин нещастна кучка като М. (не, не бих могла да бъда като нея). Или най-лошото да стана като Карълайн да тичам сърцераздирателно след модерното изкуство и модерните идеи и никога да не мога да ги стигна. Защото тя има съвсем различно сърце и никога няма да разбере това.
Тук долу мисля и мисля. Разбирам неща, за които преди не съм и предполагала.
Две неща. М. Никога досега не съм мислила за М. обективно, сякаш е друг човек. Тя винаги е била моята майка която съм мразела и от която съм се срамувала. И все пак, от всички несретници, които съм виждала, или за които съм чувала, тя е най-големия. Никога не съм й съчувствала достатъчно. През цялата тази последна година (откакто отидох в Лондон) не съм й обърнала и половината от вниманието, което тук отдадох на гадното същество от горния етаж само през тази седмица. Сега чувствам, че бих могла да я удавя в любовта си. Защото от години не съм я съжалявала толкова. Винаги съм се оправдавала пред себе си казвала съм си, аз съм мила и толерантна към всички освен нея, тя е единственият човек, към когото не мога да се отнасям така, а нали от общото правило трябва да има и изключения. Така че, няма значение. Естествено, това не е правилно. Тя е последният човек, който трябва да бъде изключение от общото правило.
Мини и аз толкова често сме презирали Т. за това, че я търпи. А трябва да паднем на колене пред него.
21-ви октомври
Карам го да готви по-добре. Абсолютна забрана над замразените храни. Трябва да ми носи плодове, пресни зеленчуци. Ям пържоли. Сьомга. Вчера му наредих да ми донесе черен хайвер. Ядосвам се, че не мога да измисля достатъчно деликатеси, които никога досега не съм яла, а съм искала.
Свиня.
Черният хайвер е прекрасен.
Изкъпах се още веднъж. Не посмя да откаже мисли си, предполагам, че дамите се строполяват мъртви на земята, ако не се изкъпят когато пожелаят.
Пуснах бележка в тоалетната. Малко пластмасово шишенце, увито с около метър червена панделка. Надявам се тя да се развие и някой да го забележи. Някъде. Някога. Би трябвало да намерят къщата съвсем лесно. Той постъпи глупаво, като ми каза за годината над вратата. Трябваше да завърша бележката с: ТОВА НЕ Е ШЕГА. Ужасно трудно е, да го напишеш така, че да не звучи като глупашка шега. И добавих, че всеки, който се обади на Т. ще получи двадесет и пет лири. Ще пускам по една бутилка в морето (м-м-м), всеки път, когато се къпя.
Махнал е всички медни орнаменти по стълбите и площадката. И ужасните пурпурно-оранжево-синьозелени картини на рибарски селища. Горката къща въздиша от облекчение.
Харесва ми горе. По-близо е до свободата. Всичко е залостено. Всички прозорци на предната фасада имат вътрешни кепенци. Другите са заключени с катинари, (Тази вечер минаха две коли, но шосето вероятно не е много оживено.)
Също така, започнах да го образовам. Тази вечер в салона (бях със завързани ръце, разбира се), разгледахме албум с репродукции. Няма собствен ум. Струва ми се, че не слуша и през половината от времето. Мисли за това, че седи близо до мен и е напрегнат. Притеснява се да не би да ме докосне. Не знам дали е сексуално или го е страх да не направя някой трик. Когато все пак се замисли за картините, приема всичко, което му кажа. Ако му кажа: Давид на Микеланджело е тиган, ще каже: Разбирам.